Ти си в мен

Колко са хубави устните на росата,
Порастнах със миг и си спомням полята,
Къщата построена за нас и децата,
През прозореца ти се радвам на красотата.


Гледам как стъпваш боса в тревата,
Колко са ти красиви краката,
Намокрила със роса ходилата,
А е едвам пукнала вънка зората.



Бягаш и в полутъмнината се смееш,
Разбирам по твойте очи, че копнееш,
За обичта, която един в други ще влюбим,
Ако легнем да спим не ще се събудим.


Теб не мога да те опиша в мерена реч,
Ти си еделвайс, горящата в мене свещ,
Океан си ти, буря, хвърчащи искри,
Зрелище, огън, красиви мечти.

За тебе в живота си не пестих,
В тебе се влюбих, за теб се родих,
Не знам,
Просто те видях и се вдъхнових,
снагата ти топла с мойта обвих.



Убий ме за да не те забравя,
В този миг пазя своята вяра,
Как нежно уми си в тревата краката,
Докато ми стъпваше по душата.

22 ноември 2010