Девойко мари хубава,защо ми е така да те любя?
Защо си ми на сърце легнала?
Как си ми мори полегнала?
Защо си ми жено разказала,
разказала и показала,
красиви си мори долини,
прекрасни си мори планини.
Та си пленила любе душата ми,
сърцето ми страда по тебе завинаги,
та децата ми искам да гледаш,
къщата мори да спряташ.
Къде ми е либе надеждата,
в какво ми е гордостта и одеждата,
в тебе е либе честта ми,
във тебе съм вложил рода ми.
Не плача девойко от мъка,
но пия девойко от радостъ,
сипи ми да се напия,
пък лека да ми е орисия.
С тебе ме свърза отеца,
с тебе деля си хлебеца,
да ти е сладко любов да е вкусно,
на децата да им е леко и нужно.
Ограда сколасах на двора,
стената замазах в обора,
в градината расте ми храната,
в дома ми си ти ми душата.
Девойко, обещай ми да никнеш до мене,
ти си ми хляба и за догодина си семе,
ти си ми всичката воля, надежда и страх,
ти си подслон ми, любов и познах,
Господ да пази, иначе грях!
29.06.2012
22.59 pm
София
Радослав Йорданов
