На призраци приличат,
като таласъми се обличат,
ходят нощем из гостната,
изкарват акъла на котката,
влизат по чекмеджета,
чувам ги по мокета,
тичат из коридора,
страх ме е да отворя.
Бяс като ги прихване,
вият като заклани,
не мога очи да затворя,
има един на балкона,
чука ми по стъклото,
с клоните на дървото,
викам му да се маха,
хич и не чува заплаха.
В кухнята хвърлят чинии,
в хола поканили самодиви,
в килера блъскат по лодката,
става ми жално за котката,
в колзета се пръскат със душа,
не мога, дойде ми до гуша,
а в спалнята мама и татко,
спинкат си сладкичко - сладко.
Какво да ги правя, о, Боже,
да спрат да ме дразнят не може,
няма къде да избягам,
чувствам на тясно съм хванат,
главата заврях под юргана,
даже не мога да шавна,
пак ли ще се страхувам
и цялата нощ ще будувам?
6.04.2012
