Послание от сърцето към душата ми (1)

Когато времето раздира всички срещи
и за тебе няма мирни небеса,
почитай мъдростта си с бели свещи,
и не помътнявай във реките васяка бистрота.

Когато полъха на лек ветрец не се усмихва,
ти поглеждай тънките червени нишки,
в локвите, в листата, във дъжда притихва,
съдбата ти с потайни, смели мисли.




Когато си останал без комат духовен хляб,
и всичко като че е спряло покрай теб,
отдай смирен душевно-постещ глад
и си представи, че си от въздуха поет.




Закрий очи, послушай песента на планината,
даже камъните тука ще запеят,
вятъра така красиво люби се с гората,
че тревите от страстта им се люлеят.




А когато си в борба за себе си както сега,
и се чудиш от къде да вдъхнеш,

продължи със самолета към върха
и обещавам, че горивото ще стигне да се
върнеш!



27.12.2010