- Мамо, татко, искам да тръгна по широкия свят и да намеря последователи.
Баща му, Звук, който бил вече достатъчно възрастен и плътен, му признал, че ще му е трудно, знаейки това от собствен опит. Той обаче бил наясно с буйните атоми на сина си и с радост му дал благословията си, като му казал винаги да си има едно на ум и да внимава с кого и как трепти. Майка му, Шумка, била толкова шашардисана пред изповедта на сина си, че произвела неблагоприятни вълни и почти спряла, което при тях е както при нас да припаднем. Наложило се Тон да трепне с цели четирсет децибела, за да свести майка си. Прегърнал ги с едно тихо, нискочестотно припкане и тръгнал да си търси късмета.
В деня на заминаването било прекрасна утрин, само вятъра създавал по някое потреперване на заобикалящата го природа, та да може Тон да среща някого по пътя си. Всички отминавали твърде бързо, но той бил щастлив и от това. След като излязъл от вкъщи и свил по улицата на изток се замислил дали да не полети известно време, все пак това е важно свойство на тоновете, а той го обичал изключително много. Разперил се, разширил рамене, пуснал си опашка и литнал. Без да иска стреснал едно врабче, което решило, че приближава лалугер, но бързо се усетило, щом видяло, че няма нищо такова. И до сега се питам, то защо си помисли, че идва точно лалугер. Пък и си мислех, че лалугерите и врабчетата са приятели, но това е друга тема.
Тон прелетя през няколко турболенции и се отзова в огромен град. Там имаше толкова много като него, че той едва повярва на сетивата си. Всички бягаха и летяха толкова бързо и в толкова много посоки, че всичко беше като някакъв дъжд от звукови вълни, който валеше във всички възможни посоки. Тон се загуби. Той беше тръгнал да разгледа града, но изведнъж се умори. Всички прелитаха покрай него, без да му обърнат капка внимание, никакво, дори на опитите му да спре някого, просто да поговорят. Реши да почине и кръжа дълго покрай една самотна скамейка, в някакъв парк. Падна нощта, Тон не знаеше къде да отиде, видя една локва и му стана тъжно. Отиде при нея и така силно затрептя, е повърхността й се размърда. Тогава се случи нещо твърде ненадейно. От някъде изскочиха още трима - четирима, приблизително приличащи на него.
- Ти кой си? - попитаха те - Малко си тънък.
- Не съм тънък! - отговори Тон. - Просто така изглеждам.
- Ти кой си? - попитаха те - Малко си тънък.
- Не съм тънък! - отговори Тон. - Просто така изглеждам.
Между тях имаше една чудно хубава, тя заговори.
- Много си смешен... да не те е страх от нещо?
- Съвсем не, но ми стана тъжно. Мислех, че ще мога да намеря последователи, а тук никой не се спира дори за миг.
- Знаеш ли, - продължи красивата - всички ние дойдохме тук за същото.
- Открихте ли нещо? - попита отново Тон.
- Открихме себе си! - отговори едно малко по - едро трептение. - Но, нека първо да се запознаем...
- Ами казвам се Тон. - каза Тон.
Всички прихнаха да се смеят.
- Ама това ни е ясно. - каза едно много, много тъничко трептение - Когато ние дойдохме тук и се запознахме, всички твърдяха, че се казват така. Това е защото всички имахме ясно обособени и стабилни трептения, но после разбрахме, че това е само дефиниция да ни разграничават от обикновените шумове.
- Какво искаш да кажеш? - недоумяваше Тон.
- Ами това, което казва, бе брат. - отговори едно ниско и тумбесто тонче. - Ние всички сме тонове, ама си имаме прякори и така се разпознаваме и звучим в синхрон.
- Звучите в синхрон? - пак тъпееше Тон.
- Леле, този е абсолютно приглушен. Виж сега, когато имаш точно определена честота и започнеш да трептиш с някого и се получава красиво, това значи, че ти си в синхрон. Нали всички това търсим за бога... чакай, какво ти обяснявам, слушай сега и не трепкай.
И изведнъж, един след друг, четирите тона започнаха да трептят. Някои спираха за малко и после пак почваха, други усилваха и намаляваха, но през цялото време звучаха невероятно, сякаш наистина са едно, макар, че се различаваха.
- Олелеееее... - отбеляза Тон когато те спряха - Къде го научихте това?
- Ами сами го научихме - каза красивата - Наричаме го акорд. Защото ни звучи така. Ха - ха.
- Да. - отбелязаха другите.
- Чакай да ти кажа, този тънкия е Си, красавицата е Фа, този едрия е Ре, а аз съм До, защото съм най - нисък.
- Ами аз съм...
- Ти трябва да пробваш с нас, после ще решим.
Скъпи приятели, ако щете вярвайте, но тези тонове цяла вечер репетираха. Не мръднаха от мястото си. Така се забавляваха, че ако някой ги беше видял щеше да каже, че това не може да се види другаде и щеше да е прав. Разбира се в началото Тон беше малко неориентиран и се чувстваше доста странно. Той усети, че влиянието на другите го облагородяват и той звучи още по - интересно и вярно, да не кажа и доста по - добре. От много време насам Тон не се бе забавлявал толкова искрено. Може би от онзи ден когато той за пръв път трепна толкова силно, че една чаша до него се търкулна и за малко да се счупи. Тогава той много се смя, но днешния ден, тоест вечер, му показа, че има неща в този свят, които се намират трудно и трябва да се запазят. Затова той каза:
- Вижте, искам да се упражнявам още с вас. Имам усещането в трептенията си, че заедно можем да открием доста неща.
- Радвам се, че го казваш каза До, защото май всички имаме това усещане.
- Това, което търсим е хармония. - каза Фа. - Смятаме, че ако се съберем достатъчно такива като нас, един ден ще можем да я изобретим.
- Какво е хармония? - попита Тон.
- Ами и ние не знаем точно, но предполагаме, че това е начина, по който се смесват видовете акорди. Ако ти, аз и някой друг образуваме един акорд, то други няколко ще образуват друг акорд, който звучи различно от нашия. Има акорди, които звучат добре и такива, които не звучат добре. Има и такива акорди, които се отнасят по различен начин към други, някои красиво, други тъжно, трети смешно, весело, страшно и така нататък. Но ако имаме достатъчно тонове за да можем да трептим един с другиго, в правилната последователност, ние мислим, че ще създадем това, което сега наричаме хармония. - това го разправяха всички, като се надпреварваха един през друг.
- Много интересно, мислите ли, че създадох акорд с вас? - попита развълнувано Тон.
- И още как - отбеляза Ре - Ти не го ли усети?
- Мисля, че го усетих.
- Да. И за тази цел ти трябва да се казваш някак си, не просто тон, ами Сок! - предложи Си.
- На мен повече ми звучи като Кос! - каза До
- Твърде верен е, макар, че още не го усеща. Мисля, че ще е най добре да го наречем Сол. - вярно отбеляза Фа.
- Уоооооо, ами да! Сол! Ама, че вярно! Ами ти си си абсолютен Сол! - възкликваха другите.
- Мисля, че ми допада. - усмихна се Сол и всички затрептяха в акорди. - Хайде да търсим последователи!
Сол бе много щастлив онази вечер. Тогава никой от тях не знаеше, че има страшно много като звуци и тонове като тях. Онази вечер никой не си даваше сметка, колко велик подвиг извършва, колко ще бъде важен. Те дори не предполагаха колко приятели ще съберат, как ще се свържат един с другиго, не само в акорди, но и в октави, гами, как ще открият Хармонията и колко ще са важни за нея термините като алегро, престо, адажио и други, които те все ми обясняваха какво значат и аз все забравях. Те тогава изобщо не знаеха, че ще открият величието наречено Музика. И Сол ще се превърне в герой, ще спаси своята бъдеща любов Фа и ще кръстят на него нотен ключ. От любов музикантите щяха да кръстят ключ и на Фа, та да могат те двамата да останат завинаги неразделни. Но какво ги интересуваше това моите млади приятели. По онова време те искаха да открият Хармонията и важността да се свързват по техния си странен начин.
Сега малко ми се плаче, като се сещам, но все някак си се утешавам. В къщи има едно старо пиано. То ми помага в моменти като този, само натискам клавишите и моите стари приятели пристигат. Може и да съм изкуфял като пианото и да съм на цели сто и три години, но честно ми казвам, ако имате някакъв инструмент в къщи, може да е прашасал или стар, пробвайте как свири. Ако успеете да извикате моите приятели, те ще ви разкажат още по - невероятни истории.
Посветено на всички ноти и всички мои хармонични приятели.
1:20 часа
3.19.2012
София
Радослав Йорданов
- Много си смешен... да не те е страх от нещо?
- Съвсем не, но ми стана тъжно. Мислех, че ще мога да намеря последователи, а тук никой не се спира дори за миг.
- Знаеш ли, - продължи красивата - всички ние дойдохме тук за същото.
- Открихте ли нещо? - попита отново Тон.
- Открихме себе си! - отговори едно малко по - едро трептение. - Но, нека първо да се запознаем...
- Ами казвам се Тон. - каза Тон.
Всички прихнаха да се смеят.- Ама това ни е ясно. - каза едно много, много тъничко трептение - Когато ние дойдохме тук и се запознахме, всички твърдяха, че се казват така. Това е защото всички имахме ясно обособени и стабилни трептения, но после разбрахме, че това е само дефиниция да ни разграничават от обикновените шумове.
- Какво искаш да кажеш? - недоумяваше Тон.
- Ами това, което казва, бе брат. - отговори едно ниско и тумбесто тонче. - Ние всички сме тонове, ама си имаме прякори и така се разпознаваме и звучим в синхрон.
- Звучите в синхрон? - пак тъпееше Тон.
- Леле, този е абсолютно приглушен. Виж сега, когато имаш точно определена честота и започнеш да трептиш с някого и се получава красиво, това значи, че ти си в синхрон. Нали всички това търсим за бога... чакай, какво ти обяснявам, слушай сега и не трепкай.
И изведнъж, един след друг, четирите тона започнаха да трептят. Някои спираха за малко и после пак почваха, други усилваха и намаляваха, но през цялото време звучаха невероятно, сякаш наистина са едно, макар, че се различаваха.
- Олелеееее... - отбеляза Тон когато те спряха - Къде го научихте това?
- Ами сами го научихме - каза красивата - Наричаме го акорд. Защото ни звучи така. Ха - ха.
- Да. - отбелязаха другите.
- Чакай да ти кажа, този тънкия е Си, красавицата е Фа, този едрия е Ре, а аз съм До, защото съм най - нисък.
- Ами аз съм...
- Ти трябва да пробваш с нас, после ще решим.
Скъпи приятели, ако щете вярвайте, но тези тонове цяла вечер репетираха. Не мръднаха от мястото си. Така се забавляваха, че ако някой ги беше видял щеше да каже, че това не може да се види другаде и щеше да е прав. Разбира се в началото Тон беше малко неориентиран и се чувстваше доста странно. Той усети, че влиянието на другите го облагородяват и той звучи още по - интересно и вярно, да не кажа и доста по - добре. От много време насам Тон не се бе забавлявал толкова искрено. Може би от онзи ден когато той за пръв път трепна толкова силно, че една чаша до него се търкулна и за малко да се счупи. Тогава той много се смя, но днешния ден, тоест вечер, му показа, че има неща в този свят, които се намират трудно и трябва да се запазят. Затова той каза:
- Вижте, искам да се упражнявам още с вас. Имам усещането в трептенията си, че заедно можем да открием доста неща.
- Радвам се, че го казваш каза До, защото май всички имаме това усещане.
- Това, което търсим е хармония. - каза Фа. - Смятаме, че ако се съберем достатъчно такива като нас, един ден ще можем да я изобретим.
- Какво е хармония? - попита Тон.
- Ами и ние не знаем точно, но предполагаме, че това е начина, по който се смесват видовете акорди. Ако ти, аз и някой друг образуваме един акорд, то други няколко ще образуват друг акорд, който звучи различно от нашия. Има акорди, които звучат добре и такива, които не звучат добре. Има и такива акорди, които се отнасят по различен начин към други, някои красиво, други тъжно, трети смешно, весело, страшно и така нататък. Но ако имаме достатъчно тонове за да можем да трептим един с другиго, в правилната последователност, ние мислим, че ще създадем това, което сега наричаме хармония. - това го разправяха всички, като се надпреварваха един през друг.
- Много интересно, мислите ли, че създадох акорд с вас? - попита развълнувано Тон.
- И още как - отбеляза Ре - Ти не го ли усети?
- Мисля, че го усетих.
- Да. И за тази цел ти трябва да се казваш някак си, не просто тон, ами Сок! - предложи Си.
- На мен повече ми звучи като Кос! - каза До
- Твърде верен е, макар, че още не го усеща. Мисля, че ще е най добре да го наречем Сол. - вярно отбеляза Фа.
- Уоооооо, ами да! Сол! Ама, че вярно! Ами ти си си абсолютен Сол! - възкликваха другите.
- Мисля, че ми допада. - усмихна се Сол и всички затрептяха в акорди. - Хайде да търсим последователи!
Сол бе много щастлив онази вечер. Тогава никой от тях не знаеше, че има страшно много като звуци и тонове като тях. Онази вечер никой не си даваше сметка, колко велик подвиг извършва, колко ще бъде важен. Те дори не предполагаха колко приятели ще съберат, как ще се свържат един с другиго, не само в акорди, но и в октави, гами, как ще открият Хармонията и колко ще са важни за нея термините като алегро, престо, адажио и други, които те все ми обясняваха какво значат и аз все забравях. Те тогава изобщо не знаеха, че ще открият величието наречено Музика. И Сол ще се превърне в герой, ще спаси своята бъдеща любов Фа и ще кръстят на него нотен ключ. От любов музикантите щяха да кръстят ключ и на Фа, та да могат те двамата да останат завинаги неразделни. Но какво ги интересуваше това моите млади приятели. По онова време те искаха да открият Хармонията и важността да се свързват по техния си странен начин.
Сега малко ми се плаче, като се сещам, но все някак си се утешавам. В къщи има едно старо пиано. То ми помага в моменти като този, само натискам клавишите и моите стари приятели пристигат. Може и да съм изкуфял като пианото и да съм на цели сто и три години, но честно ми казвам, ако имате някакъв инструмент в къщи, може да е прашасал или стар, пробвайте как свири. Ако успеете да извикате моите приятели, те ще ви разкажат още по - невероятни истории.Посветено на всички ноти и всички мои хармонични приятели.
1:20 часа
3.19.2012
София
Радослав Йорданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар