или усмихнат човек, който плаче...?
Не знам...
Едно зная обаче,
Поляните небесни даже,
важното е да се каже,
наросяват се по утринта,
и ангелите стъпват много нежно,
със ефирните си ходила.
Бог им дава и вода да пият
и да пазят хората от тъмнина.
Знаем ли и ние как се вият
и летят над нашите глава?
Хората усмихнати вървят,
а други тъжно по павета крачат,
трети злобят се и хич не щат,
да осъзнаят колко много малко значат.
Кратко време имах днес,
в локвата да зърна лик си смешен,
но ако щете вярвайте във миг,
зад мене литна ангел с чудна песен.
Стреснах се, но се усмихнах ведро,
и сълзичката си не можах да удържа,
Дано до мене Бог присъства щедро,
и рекичката да чака да се напоя.
...усмихнат човек, а плаче или плаче човек, а се усмихва...
Ами не зная...
Всяка локва си мълчи,
всеки път обаче отразява,
не лица ами души.
16.03.1012
Няма коментари:
Публикуване на коментар