Сняг, затрупал е боклуците тъдява,
опитвам да избягам от града,
старото пиано младо зазвънява,
бял ли е или е пуст света?
Странна ми е нотната тетрадка,
с пръснати по листите черти,
нотите са ми загадка,
свиря със затворени очи.
Свиря и мечтая за небето
и за "колко хубавите висоти",
полета на мисълта където,
няма бреме, грижи и лъжи.Съжалявам, че не ми се мисли за пари,
а повече за красотата у душата,
песента ми по клавишите върви,
"ще завещая любовта си на децата"...
и със вода ще си ги изкълва,
литвам, че и нотите забравиха
къде решил съм да ги заведа.
P.S....благодаря...
Няма коментари:
Публикуване на коментар