Нещо Нежно

Някаква нежна сянка... Отново е нощ, някаква нежна дрямка като сън, но във кош. Нещо ме ободри и събуди, някой ми каза здравей. Някой ми докосна страната, май ме целуна. Не му казах недей, май беше тя, нощта? Стъписан от чувството се събудих, но не разбрах, аз ли съм или бях.
Нежно ли беше или ме смрази не видян страх? Дали не беше снежинката на снежната кралица, която омагьоса сърцето ми. Дали вече не чувствам нищо и песъчинка от огледалото на дявола се сля със мен? Дали не беше японско цунами в минорна гама заливащо бреговете на моята опустяла същност? Не си ли задавам въпроси от читанката за първи клас? Не съм ли един от вас?
Нещо нежно се казва водата, така се и казва тревата, и красотата и нежността и любовта на мама и на приятелката ми обичта. Нещо нежно ме изкоси, нещо така ме заколи, дори не разбрах, че дори и това ме боли и ме трови. Събуди ме без да ме пита, учудва ме до насита. Сън като от коприва. Коприва от мак и памук, със мирис на хвойна и бук, със дъх на липа и лалета, с душа на вековни дървета. Какво ме събуди така, че сега ме е страх да заспя? Събуди ме за да ме възлюби и сам ме остави без думи? Какво съм сънувал преди това? Каква беше историята за дъжда? За крилата, за златната ябълка и конете, за бикът от Норуей и принцесите и кралете? С това ли съм бдял преди да отмигна и в този невиждан момент да притихна...
Събудих се но защо?
Целуна ме някоя, но защо?
/Under construction/
/следва обновение и продължение/