Иваншишмана – Софийската уличка ври,
Циганин шарен с акордеон стои,
С развалени зъби и усмивка широка,
С тъжни очи и душичка дълбока.
Покрай ъгъла коли и хора шумят,
Трудно се слуша мелодия в този кът,
А изпод мръсните му ръце извира танго,
Молещо хората да спрат там ухо.
Старецът свири и гледа във спомени,
Занесох му бира, попитах го може ли:
Да изиграе отново в аржентински стил,
Кимна, усмихна се, оказа се мил.
Поговорихме за хората, за света, за него, за мен,
За страстта към клавишите в този свят разорен,
За Армстронг и тормпета му, за фанфари и песни,
И за други неща, все така интересни.
Не много поплямпахме и си тръгнах,
Отново към своя живот се помъкнах,
Но ми остана и спомен за циганин летен,
Със златен зъб и във музика вречен.
29 ноември 2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар