Ако понякога ти дотежи

Ако понякога ти дотежи,
остави дъжда да вали
две-три думи кажи
и ще видиш дали…

Дали ти тежи
или още си гневен?
Боли те, уви,
от стремежа обсебен.

Спри се за малко,
Дъх поеми,
Все пак малко е жалко,
Остави дъжда да вали…




Ако понякога ти дотежи,
Спри се, дъх поеми,
Нагоре поглед хвърли,
остани сред всички звезди.

Ако случайно спре да вали,
излез, за да видиш дъгата,
повярвай ми, моля те, ти,
ще изчезне веднага тъгата…




Ако понякога ти дотежи,
остави дъжда да вали.
И под капките щастие има,
ако вярваш, ще видиш дали

си наистина малко щастлива.
Ще усетиш, малко по малко,
че сърцето се пълни със обич.
И все пак, малко е жалко,

остави го да знае,
че искаш и можеш.

И все пак…

Ако понякога ти дотежи,
Остави дъжда да вали.
И, моля те, вярвай ми ти,
под капките има звезди…

от
 Радослав Йорданов