и не виждаш нищо заради мъглата,
когато си пропаднал
в безразсъдността на суетата.
Когато си прехапал устни
и от очите ти текат сълзи,
Когато си изказал думи,
от които във душата ти вали.
Когато имаш всичко,
но не ти достига нищо
и когато виждаш надалеч,
ала до тебе няма никой.

Когато сметнеш за ненужно да си жив,
когато виждаш, че света около теб е сив.
Попитай ангелите дивни на земята,
за страстите, за любовта към светлината,
прекарай малко време в тишина със тях,
и ще забележиш как изчезва всеки страх.
Когато нямаш сламка, а не спираш да се давиш,
когато се усещаш, че ще се оставиш.
Повикай ангелите си при теб да постоят,
поговори за болките си - ще те разберат,
те винаги ще те докоснат, да се посъвземеш
и ще да ти помогнат пак, да се намериш..
Ангелите нямат кости, кръв или тела,въпреки това съставени от светлина,
те имат очертания и осезаеми крила,
те имат ореоли от златистова вода.
Те пеят песни и се грижат вещо,
те знаят тайни и се виждат лесно,
те могат винаги да те спасят,
да те целунат, утешат и изцелят.
Така ако в душата не намираш мир,
не виждай утешения в охолен пир,
а просто затвори очи, опри се на земята,
и с коленете си усещай небесата.
2:07am
25.03.2012

Няма коментари:
Публикуване на коментар