Прах от праха

(цикъл)



Прах от праха се разнесе,
Не останаха даже нашите кости,
Жълти листата, червена тревата,
В гората да стъпват краката ни боси.



Прах от праха се разнесе,
Морето отплува покривайки всичко,
Прахът ми го няма, мирът ми го няма,
Духът ми отмина, остави ми нищо.


Няма ме, нищо, къде съм, защо,
Вятърът носи... какво ли какво?
Убити и кръв и меса окосени,
Като росни треви - по изгрев засмени.

Летни, зелени болки големи
Усмивки в лицата на мъртви дилеми,
Защо си ме боже оставил на тези
Свирепи надежди до болка нелепи.



Това не съм аз, не съм, аз се загубих,
Сега не твърдя, че съм в час, но душата погубих,
Няма ме, нищо съм, луд съм във рая,
Костите част са сега от безкрая.



Прах от праха се разнесе,
душата ми се възнесе,
духът ми все още живее,
в звездите остана сърце да копнее.
В гърдите са счупени копия остри,
Земята върху й – погробени кости,
Миризмата на смърт и на кръв ще повее,
Надежда за новий живот ще посее.


* * *


Прах от праха се разнесе
Стопи се и морската пяна
Стопи се и залезът вече,
Потъващ в любовна забрана.


Бленувахме в космоса ярък
Да литнат душите на ята,
Представяхме в мозъка малък,
Мечти по – свободни от вятър.


Прах от праха се разнесе
Направо над почвата сива,
Кръвта ни пролята потече,
Реката червена прелива.


Потъват сълзите в реката,
Течаща из древна епоха,
Искрицата каза на мрака,
Думи приети от Бога.


Прах от праха се разнесе,
И болка в душата клокочи,
Ангел дойде да разсее
Всички злини и бълвочи.


Светлината навред се простира
И погледът стига далече,
Отвъд долина да провира,
Ръката си топла понечи.


Прах от праха се разнесе,
Когато се пукна зората,
Звездите запяха ни песен,
В душите да бъде посята.


Могли вдъхновения светли
Подплътили земята ни свята
Да вдъхнат в сърцата ни клетви
Спасяващи братову-брата?


Прах от праха ще отиде
Да срещне два духа за сраща
Човекът ще може да види
Съдбата си веч неизбежна


По реката нагоре ще тръгне
Лодка с послание нежно,
Вярата вредом ще тръпне
За ново послание вечно.


* * * 
 

Прах от праха,
Око за око,
Кръв за кръвта
Отдавна е зло,
Войната свещена
Човека уби,
Вселената вечна
Нас опрости.
Машина човешка
Обрули завчас
Богатсва вековни
Запазени в нас.

Час подир час
Капка след две,
Няма ни вече,
Къде сме къде...


* * *


Красотата ни и духовността,
Милосърдието и любовта,
Добротата,
прегръдките
И усмивките на децата?

Земята ни,
Огънят,
Ледът
И водата?

Писмата на залезът и зората,
Птиците пръснати в небесата,
Пясъкът морски, гората?
Сълзите ни мощни
И бедните радости,
Всичките видими и невидими сладости....
Прахът ни,
Смехът,
Сърцата,
Крилата,
Капките,
Ласките,
Макът,
Листата,
Розите,
Дебрите
Ехтят в сиротата.
Рачета – смугли
Се крият в реката,
Плачат, отлитат
Всички разумни,
Малки,
Големи,
Кристали,
Поеми,
Лъчи,
Хризантеми,
Игли,
Презимени...
Облаци,
Дъги,
Ръце
и нозе
устни,
коси,
човеци – прасе,
животни,
дървета,
планета,
ракета,
комета – превзета,
черта,
Виолета...

Бягат ли бягат?
Космос ли босфор?
Багажа си стягат
За нова възможност.
Кротони,
Неврони,
Почти-
Неутрони,
Тежки частици,
Кротки протони,
Прости закони,
Просторни балони,
Космос отрони,
космични неврони.


* * *

Прах от праха
Час подир час,
Убийте врага
С добротата във вас.

Прах от праха
Жив е духът ми
Мир за мира
Май ще пребъдне!!!

23 11 2010